Статика

     Tеоретичната механика се подразделя обикновено на статика, кинематика и динамика. Такова разделение в значителна степен облекчава изучаването на механичното движение на телата и обвързва изучаваното в теоретичната механика с другите дисциплини. В основата на всеки раздел от теоретичната механика, както във всяка наука, са положени редица понятия и определения, които се използват за формулирането на нейните аксиоми и теореми. Приета е система аксиоми, т.е. най-важните положения, проверени опитно, и по пътя на формално логически разсъждения са следствия или теореми във форма, удобна за практическо използване.

    Статиката представлява общо учение за съвкупност сили, приложени към материалните обекти, и за основните операции със силите, позволяващи привеждането на тяхната съвкупност към по-прост вид. Свойствата на силите, приложени към твърдо тяло в една точка се разглеждат в статиката. В нея (учение за теглото и за равновесието) се изучават методите за преобразуване на една съвкупност сили, приложени върху материалните обекти, в друга, еквивалентна на дадената, т.е. въпросите за замяна на дадена система сили с друга, в частност най-проста, така че механичното им въздействие върху телата да е еднакво.

    Заедно с това в статиката се извеждат условията за равновесие на материалните тела, намиращи се под действие на зададена съвкупност сили. Наред с това статиката изяснява необходимите и достатъчни условия за равновесие на различни видове системи сили, приложени към материалните обекти. Тук се определят и възможните положения за равновесие на телата.

    В статиката, не внасяйки никаква грешка в изчисленията, може да се приеме, че координатната сравнителна система е твърдо свързана със Земята, т.е. тя е приета за неподвижна. Тялото, намиращо се в покой спрямо Земята, в действителност извършва заедно с нея не съвсем прости движения спрямо така наречената „неподвижна” координатна система, свързана с отдалечените звезди.

    Само в случай на най-прост модел – материалната точка – понятието равновесие, т.е. изолираността от действието на силите, се свързва с нейното праволинейно равномерно „движение по инерция” спрямо дадената система на отчитане, включвайки тук и нейния покой спрямо тази система. Движението на твърдото тяло „по инерция”, т.е. без приложените към него от вън сили, може да бъде също наречено равновесно, но то се оказва толкова сложно, че в този случай под равновесие се разбира само покоя на телата спрямо разглежданата система на отчитане.

    Статиката се разделя на статика на твърдо тяло и статика на материалните системи (течни, газообразни, еластични и т.н.).



{START_COUNTER}